подкосявало

Речник на българския език

1. подкосявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подкосявало е производна форма на подкосявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подкосявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подкосявало е производна форма на подкосявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подкосявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подкосявало е производна форма на подкосявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подкосявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подкосявало е производна форма на подкосявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).