подкожурил

Речник на българския език

1. подкожурил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подкожурил е производна форма на подкожуря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подкожурил — мин. деят. св. прич. м. р.

подкожурил е производна форма на подкожуря се (мин. деят. св. прич. м. р.).