подковавало

Речник на българския език

1. подковавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подковавало е производна форма на подковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подковавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подковавало е производна форма на подковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подковавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подковавало е производна форма на подковавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подковавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подковавало е производна форма на подковавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).