подкарало

Речник на българския език

1. подкарало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подкарало е производна форма на подкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подкарало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подкарало е производна форма на подкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подкарало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подкарало е производна форма на подкарам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подкарало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подкарало е производна форма на подкарам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).