подкара

Речник на българския език

1. подкара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подкара е производна форма на подкарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. подкара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подкара е производна форма на подкарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. подкара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подкара е производна форма на подкарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).