подканяло

Речник на българския език

1. подканяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подканяло е производна форма на подканям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подканяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подканяло е производна форма на подканям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подканяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

подканяло е производна форма на подканям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подканяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подканяло е производна форма на подканям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).