подканил

Речник на българския език

1. подканил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подканил е производна форма на подканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подканил — мин. деят. св. прич. м. р.

подканил е производна форма на подканя (мин. деят. св. прич. м. р.).