подкана

Речник на българския език

подка̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подка̀ни, ж. Подтикване към определено действие; подканване.

Грешни изписвания (7)

  • подканъ
  • поткана
  • потканъ
  • пудкана
  • пудканъ
  • путкана
  • путканъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ка-на
членувано под-ка-на-та
мн.ч. под-ка-ни
членувано под-ка-ни-те
звателна форма