подействал

Речник на българския език

1. подействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подействал е производна форма на подействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подействал е производна форма на подействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подействал — мин. деят. св. прич. м. р.

подействал е производна форма на подействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подействал е производна форма на подействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).