подвързвало

Речник на българския език

1. подвързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвързвало е производна форма на подвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвързвало е производна форма на подвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подвързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подвързвало е производна форма на подвързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подвързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подвързвало е производна форма на подвързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).