подвържело

Речник на българския език

1. подвържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвържело е производна форма на подвържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подвържело е производна форма на подвържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).