подвиквало

Речник на българския език

1. подвиквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвиквало е производна форма на подвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвиквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвиквало е производна форма на подвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подвиквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подвиквало е производна форма на подвиквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подвиквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подвиквало е производна форма на подвиквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).