подвело

Речник на българския език

1. подвело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвело е производна форма на подведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвело — мин. деят. св. прич. ср. р.

подвело е производна форма на подведа (мин. деят. св. прич. ср. р.).