подвелите

Речник на българския език

1. подвелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

подвелите е производна форма на подвея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. подвелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

подвелите е производна форма на подведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).