подвел

Речник на българския език

1. подвел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подвел е производна форма на подведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подвел — мин. деят. св. прич. м. р.

подвел е производна форма на подведа (мин. деят. св. прич. м. р.).