подбутнел

Речник на българския език

1. подбутнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подбутнел е производна форма на подбутна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подбутнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подбутнел е производна форма на подбутна (мин. деят. несв. прич. м. р.).