подбуждал си

Речник на българския език

1. подбуждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подбуждал си е производна форма на подбуждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. подбуждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подбуждал си е производна форма на подбуждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. подбуждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подбуждал си е производна форма на подбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).