подбрадил

Речник на българския език

1. подбрадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подбрадил е производна форма на подбрадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подбрадил — мин. деят. св. прич. м. р.

подбрадил е производна форма на подбрадя (мин. деят. св. прич. м. р.).