подбил съм

Речник на българския език

1. подбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подбил съм е производна форма на подбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. подбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подбил съм е производна форма на подбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).