подбило

Речник на българския език

1. подбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подбило е производна форма на подбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подбило е производна форма на подбия (мин. деят. св. прич. ср. р.).