подбили

Речник на българския език

1. подбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подбили е производна форма на подбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

подбили е производна форма на подбия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).