подбила

Речник на българския език

1. подбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подбила е производна форма на подбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

подбила е производна форма на подбия (мин. деят. св. прич. ж. р.).