подбил

Речник на българския език

1. подбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подбил е производна форма на подбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подбил — мин. деят. св. прич. м. р.

подбил е производна форма на подбия (мин. деят. св. прич. м. р.).