подбелил

Речник на българския език

1. подбелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подбелил е производна форма на подбеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подбелил — мин. деят. св. прич. м. р.

подбелил е производна форма на подбеля (мин. деят. св. прич. м. р.).