погърчил си

Речник на българския език

1. погърчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погърчил си е производна форма на погърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погърчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погърчил си е производна форма на погърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).