погърчил

Речник на българския език

1. погърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погърчил е производна форма на погърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

погърчил е производна форма на погърча (мин. деят. св. прич. м. р.).