погърчи

Речник на българския език

1. погърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

погърчи е производна форма на погърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. погърчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

погърчи е производна форма на погърча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. погърчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

погърчи е производна форма на погърча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. погърчи — повелително наклонение, ед. ч.

погърчи е производна форма на погърча (повелително наклонение, ед. ч.).