погълчи

Речник на българския език

1. погълчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

погълчи е производна форма на погълча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. погълчи — повелително наклонение, ед. ч.

погълчи е производна форма на погълча (повелително наклонение, ед. ч.).