погълчало

Речник на българския език

1. погълчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погълчало е производна форма на погълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погълчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погълчало е производна форма на погълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. погълчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

погълчало е производна форма на погълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. погълчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погълчало е производна форма на погълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).