погъделичквало

Речник на българския език

1. погъделичквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погъделичквало е производна форма на погъделичквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погъделичквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погъделичквало е производна форма на погъделичквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. погъделичквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

погъделичквало е производна форма на погъделичквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. погъделичквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погъделичквало е производна форма на погъделичквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).