погъделичкал е

Речник на българския език

1. погъделичкал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погъделичкал е е производна форма на погъделичкам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погъделичкал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погъделичкал е е производна форма на погъделичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. погъделичкал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погъделичкал е е производна форма на погъделичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).