погъделичкало

Речник на българския език

1. погъделичкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погъделичкало е производна форма на погъделичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погъделичкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погъделичкало е производна форма на погъделичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. погъделичкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

погъделичкало е производна форма на погъделичкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. погъделичкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погъделичкало е производна форма на погъделичкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).