погулял си

Речник на българския език

1. погулял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погулял си е производна форма на погуляя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погулял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погулял си е производна форма на погуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).