погулял е

Речник на българския език

1. погулял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погулял е е производна форма на погуляя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погулял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погулял е е производна форма на погуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).