погуляло съм

Речник на българския език

1. погуляло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

погуляло съм е производна форма на погуляя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. погуляло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

погуляло съм е производна форма на погуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).