погуляло си

Речник на българския език

1. погуляло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

погуляло си е производна форма на погуляя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. погуляло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

погуляло си е производна форма на погуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).