погуляло е

Речник на българския език

1. погуляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погуляло е е производна форма на погуляя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погуляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погуляло е е производна форма на погуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).