погуляла е

Речник на българския език

1. погуляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погуляла е е производна форма на погуляя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погуляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погуляла е е производна форма на погуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).