погуляеше

Речник на българския език

1. погуляеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

погуляеше е производна форма на погуляя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. погуляеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

погуляеше е производна форма на погуляя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).