погуляела

Речник на българския език

1. погуляела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погуляела е производна форма на погуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погуляела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

погуляела е производна форма на погуляя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).