погуля

Речник на българския език

1. погуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

погуля е производна форма на погуляя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. погуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

погуля е производна форма на погуляя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).