погукаше

Речник на българския език

1. погукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

погукаше е производна форма на погукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. погукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

погукаше е производна форма на погукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).