погукахте

Речник на българския език

1. погукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

погукахте е производна форма на погукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. погукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

погукахте е производна форма на погукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).