погукаха

Речник на българския език

1. погукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

погукаха е производна форма на погукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. погукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

погукаха е производна форма на погукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).