погукала

Речник на българския език

1. погукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погукала е производна форма на погукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погукала е производна форма на погукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. погукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

погукала е производна форма на погукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. погукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

погукала е производна форма на погукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).