погубил си

Речник на българския език

1. погубил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погубил си е производна форма на погубя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погубил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погубил си е производна форма на погубя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).