погуби

Речник на българския език

1. погуби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

погуби е производна форма на погубя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. погуби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

погуби е производна форма на погубя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. погуби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

погуби е производна форма на погубя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. погуби — повелително наклонение, ед. ч.

погуби е производна форма на погубя (повелително наклонение, ед. ч.).