погубели

Речник на българския език

1. погубели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

погубели е производна форма на погубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. погубели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

погубели е производна форма на погубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).