погрешил си

Речник на българския език

1. погрешил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погрешил си е производна форма на погреша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погрешил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погрешил си е производна форма на погреша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).