погрешило

Речник на българския език

1. погрешило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погрешило е производна форма на погреша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погрешило — мин. деят. св. прич. ср. р.

погрешило е производна форма на погреша (мин. деят. св. прич. ср. р.).